Раздел 10

Раздел 10. Българска археология и наука

---

От миналото към бъдещето

Българската археология е динамична наука, която разкрива хилядолетната история на нашите земи – от палеолита до Османския период. Тя е неразделна част от националната идентичност, подкрепяна от музеи, университети и международни проекти. В този преглед ще проследим историята ѝ, съвременните открития и иновативните методи, които трансформират изследванията.

Началото на системната археология в България е поставено през Възраждането с усилията на учители и свещеници като Васил Априлов и Неофит Рилски, които събират антики. През 1879 г. е основан Народният археологически музей в София – първият в страната. Братята Шкорпил (Карел и Херменгилд) полагат основите на професионалните разкопки в края на XIX век, изследвайки Плиска, Преслав и Мадарския конник. През социализма (1944–1989) археологията се институционализира с Археологическия институт към БАН и масови разкопки на тракийски гробници – като тези в Казанлък и Свещари. След 1989 г. се отварят към международни партньорства с Германия, Франция и Япония. Днес България е лидер в тракийските изследвания, с над 15 000 регистрирани могили и десетки резервати.

През последните десетилетия са направени сензационни находки. Проф. Николай Овчаров открива Перперикон – „българският Мачу Пикчу“ – с тракийско светилище и средновековна крепост. Д-р Георги Китов разкопава долината на тракийските царе край Казанлък, откривайки златни маски и съкровища от IV в. пр. Хр. През 2023 г. екип на доц. Христо Попов в Мишкова нива (Странджа) намира римски лагер с уникални монети. Жените-археолози като проф. Людмила Живкова (в миналото) и днес д-р Ивелина Иванова допринасят с изследвания на неолита в Дуранкулак. Международни проекти, като този с Оксфорд в Сборяново, разкриват демографски данни от ДНК анализи на скелети. Тези открития обогатяват ЮНЕСКО списъка и привличат туристи.

Съвременната археология използва интердисциплинарни методи. Геофизичните проучвания с магнитометри и георадар откриват структури без разкопки – както в Плиска. ЛИДАР (лазерно сканиране) от въздуха картографира скрити обекти в гористи райони като Родопите. ГИС (географски информационни системи) интегрират данни за 3D модели. ДНК и изотопни анализи разкриват миграции и диети на древните – например траките са консумирали просо и ечемик. Дигитализацията чрез платформи като „Археологическа карта на България“ позволява онлайн достъп до артефакти. Роботи и дронове подпомагат в труднодостъпни зони, а AI обработва керамика и надписи. Според БАН, тези технологии намаляват разходите с 40% и увеличават точността.

Българската археология не само разкопава миналото, но и го свързва с настоящето чрез наука и технологии. Тя е ключ към разбирането на нашата цивилизация и вдъхновение за бъдещи поколения.

Съдържание на раздела:

• Глава 10.1. Археологически и топонимични аспекти на крепостта Момина кула (Къз калеси) в контекста на средновековната отбранителна система по поречието на река Места
• Глава 10.2. Архитектурна специфика и нумизматичен материал от средновековната крепост Кастрици (XIII–XIV в.)
• Глава 10.3. Генезис на най-ранната металургия на златото на Балканите: Мястото на Дуранкулак и Юнаците в контекста на Варненската цивилизация
• Глава 10.4. Тракийските съкровища от Пазарджишко: Символи на властта и изкуството през классическата и къснотракийската епоха

Глава 10.1. Археологически и топонимични аспекти на крепостта Момина кула (Къз калеси) в контекста на средновековната отбранителна система по поречието на река Места

Автор: Рада Евтимова | Дата: петък, 17 април 2026 г.

Резюме: Настоящото изследване разглежда крепостта Момина кула (Къз калеси) в Момина клисура като ключов елемент от средновековната отбранителна система в Югозападна България. Чрез интердисциплинарен подход, съчетаващ археологически данни и топонимичен микроанализ, статията интерпретира фортификационната архитектура на обекта и неговата роля в контролирането на стратегическия път към Неврокопската котловина. Изследването установява наличието на два основни строителни хоризонта — късноантичен (V–VI в.) и средновековен (XII–XIV в.). Топонимичният анализ на двойното наименование разкрива семантична конвергенция, отразяваща идеята за стратегическа непревземаемост, характерна за балканския ономастичен контекст. Работата систематизира данни за обекта и го поставя в регионалната научна рамка на укрепленията по поречието на Средна Места.

Фиг. 10.1.1. Крепост Момина кула (Къз калеси)

1. Увод

Крепостта Момина кула е късноантична и средновековна фортификация, разположена в пролома на река Места, северозападно от гр. Гоце Делчев. Стратегическото ѝ местоположение върху скален хребет позволява контрол над главния сухопътен маршрут между Разложката и Неврокопската котловина. Обектът е паметник от национално значение, чиято роля в регионалната отбранителна мрежа е обект на настоящото интердисциплинарно изследване.

2. История на проучванията

Научното познание за обекта преминава през три основни етапа: пътеписното документиране в края на XIX в. (Васил Кънчов), официалната регистрация в каталога на археологическите паметници (Цветана Дремсизова-Нелчинова) и съвременните проучвания, включващи документация на нематериалното наследство и планирани сондажни археологически разкопки. Регионалният контекст е допълнен от трудовете на Венцислав Динчев за ранновизантийските крепости и изследванията на Петър Делев за историческата география на Средна Места.

3. Методология

Изследването прилага синтез на теренни данни, историко-географски анализ, топонимична семантика и сравнителна типология. Топонимичният микроанализ следва методологията на Йордан Заимов, докато интерпретацията на фортификационните елементи се опира на утвърдените в българската археология критерии за датиране на укрепителни съоръжения от периода на Късната Античност и Средновековието.

4. Архитектура и материална култура

Крепостта заема площ от около 500 m² и използва естествената защита на скалния терен. Основните градежи включват западна крепостна стена с вход, фланкиран от кула, и източна правоъгълна наблюдателна кула. Зидарската техника (opus incertum с хоросанов пълнеж и дървени греди) е характерна за регионалната средновековна традиция. Керамичният материал свидетелства за два основни периода на функциониране: V–VI в. и XII–XIV в., което поставя обекта в тясна връзка с историята на близкия административен център Никополис ад Нестум.

5. Топонимичен и сравнителен анализ

Двойното наименование — Момина кула (български) и Къз калеси (османотурски) — е семантично идентично, символизирайки идеята за непревземаемост. Метафората за „момата" в регионалния топонимичен речник обозначава стратегическата непристъпност на обекта, а не буквална историческа фигура, въпреки многобройните народни легенди, интерпретиращи името чрез наратативи за героична съпротива. Този топонимичен мотив е широко застъпен в балканското пространство.

6. Заключение

Момина кула е малко, но функционално значимо укрепление, което е служило за охранителен пункт в стратегическия пролом на Места в продължение на столетия. Обектът отразява приемствеността в отбранителната организация на региона, преминавайки от ранновизантийската фортификационна система към средновековните защитни практики на Второто българско царство. Бъдещите археологически проучвания са необходими за окончателното изясняване на неговата стратиграфия и хронологическа рамка.

Библиография

1. Делев, П. (2002). Районът на Средна Места в древността. В: Копривлен, том 1. София: НАИМ-БАН.
2. Делев, П. (2014). История на племената в Югозападна Тракия през I хил. пр. Хр. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“.
3. Динчев, В. (2006). Ранновизантийските крепости в България и съседните земи (в диоцезите Thracia и Dacia). Разкопки и проучвания, кн. XXXV. София: АИМ-БАН.
4. Дремсизова-Нелчинова, Цв. (1987). Археологически паметници в Благоевградски окръг. София: Комитет за култура.
5. Заимов, Й. (1967). Български водопис. Преглед на славянските названия на реките в България. София: БАН.
6. Кънчов, В. (1894–1896). Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. В: Сборник за народни умотворения, кн. X–XIII.

Глава 10.2. Архитектурна специфика и нумизматичен материал от средновековната крепост Кастрици (XIII–XIV в.)

Автор: Рада Евтимова | Дата: сряда, 1 април 2026 г.

Резюме: Статията изследва архитектурните и нумизматични характеристики на средновековната крепост Кастрици, разположена на нос „Св. Яни“ край Варна. Като важен пристанищен център през XIII–XIV в., крепостта е интегрирана в черноморската търговска мрежа, осигурявайки връзки между българските земи, Средиземноморието и Дунавския басейн. Анализът на фортификационната система, градската структура и представителния нумизматичен комплекс разкрива икономическата значимост на обекта и динамиката на неговото развитие. Използването на археологически данни и картографски източници позволява да се очертае хронологията на съществуването на Кастрици, която прекъсва в края на XIV – началото на XV в. под влиянието на военни и геополитически сътресения.

Фиг. 10.2.1. Крепост Кастрици

1. Увод

Крепостта Кастрици, разположена на нос „Св. Яни“ в границите на резиденция Евксиноград, е стратегически обект, контролиращ корабоплаването в северната част на Варненския залив. С обща площ от около 15 декара, тя функционира като укрепен търговски и пристанищен център през XIII–XIV в. Обектът е паметник на културата с национално значение, чиято роля в икономическата система на Второто българско царство е предопределена от интензивните контакти с генуезки и венециански търговци след 1204 г.

2. История на проучванията

Научното изследване на Кастрици започва с Карел Шкорпил през 1899 г., но системни археологически разкопки се провеждат едва от 2004 г. под ръководството на проф. д-р Валентин Плетньов от Регионалния исторически музей – Варна. Екипът проучва последователно фортификационната система, жилищните квартали и сакралната архитектура на обекта. Приносът на проф. Плетньов към разкриването на средновековното минало на Варненския регион остава фундаментален за съвременната археологическа наука.

3. Методология

Изследването се базира на стратиграфски археологически метод, геодезическо заснемане и специализиран нумизматичен анализ. Чрез съпоставяне на архитектурни данни, архивни портулани и морски карти се постига историко-топографска верификация на обекта. Интердисциплинарният подход съчетава археологическите открития с нумизматичните комплекси, което позволява прецизно датиране на строителните и разрушителните фази на крепостта.

4. Фортификация и градска структура

Фортификационната система на Кастрици включва крепостни стени с дебелина до 2,00 м, изградени с техниката emplekton. Отбраната е подсилена от пет кръгли бастионни кули и главен вход в северната стена. В западния ъгъл е разкрит донжон — укрепена кула-резиденция, претърпяла последващи адаптации за нуждите на ранноосманската отбрана.

Фиг. 10.2.2. Архитектурни останки от укреплението

Вътрешното пространство следва логиката на средновековен град с гъста жилищна застройка, калдаръмени улици и странноприемници, групирани около централно площадно пространство. Сакралната архитектура е представена от два храма, включително манастирски ансамбъл, което подчертава значимостта на обекта като културно-религиозно средище.

5. Нумизматичен материал и търговска роля

Колекцията от близо 300 монети потвърждава статута на Кастрици като оживен търговски център. Находките включват български, влашки, молдовски, венециански и византийски емисии, като най-ранните датират от средата на XIII в. (перпери на Йоан III Дука Ватаци). Изобилието от влашки и молдовски монети от XIV в. свидетелства за силната интеграция по дунавско-черноморската търговска ос. Прекъсването на монетния поток в началото на XV в. е археологическо свидетелство за западането на крепостта след поредица военни сътресения.

6. Сравнителен анализ и контекст

Кастрици е част от по-широката система на черноморските пристанищни крепости, подобно на Калиакра и Варна. Картографските свидетелства, започващи с портулана на Пиетро Весконте (1321 г.), поставят Кастрици в мрежата на средиземноморското корабоплаване. Хипотетичното идентифициране на обекта с „Макрополис“ от изворите за похода на Владислав Варненчик (1444 г.) остава обект на научен дебат, но подчертава стратегическата стойност на крепостта в геополитическия контекст на епохата.

7. Заключение

Крепостта Кастрици представлява типичен средновековен пристанищен център от периода на Второто българско царство. Архитектурното му състояние и богатият нумизматичен материал предоставят ясна картина за ролята му в европейската търговия. Бъдещите усилия на археолозите следва да се фокусират върху довършване проучването на цитаделата и въвеждането на модерни геофизични методи за изследване на обекта.

Библиография

1. Андреас де Палацио (1444). Описание на похода на Владислав Варненчик.
2. Гюзелев, В. (2012). Мореплаванието в средновековна България. София.
3. Йотов, В. (2004). Защитното въоръжение в средновековна България (VII–XIV в.). Варна.
4. Кузев, Ал. (1978). Средновековното пристанище Кастрици. Известия на Народния музей – Варна, кн. XIV (XXIX), с. 117–124.
5. Плетньов, В. (2006). Крепостта „Кастрици“ (предварително съобщение). В: Тангра. Сборник в чест на 70-годишнината на акад. В. Гюзелев. София, с. 743–750.
6. Плетньов, В., Кузов, Хр., Лазаренко, И., Стефанова, А. (2009). Разкопки на късноантичната и средновековна крепост „Кастрици“. В: Археологически открития и разкопки през 2008 г. София.
7. Плетньов, В., Манолова, М., Пеев, П., Лазаренко, И. (2011). Крепостта „Кастрици“, резиденция Евксиноград – Варна. В: Археологически открития и разкопки през 2010 г. София, с. 471–474.
8. Плетньов, В., Лазаренко, И., Пеев, Пр. (2012). Средновековната крепост „Кастрици“. В: Археологически открития и разкопки през 2011 г. София, с. 457–459.
9. Плетньов, В., Лазаренко, И., Пеев, П., Манолова, М. (2013). Археологически проучвания на средновековната крепост Кастрици. В: Археологически открития и разкопки през 2012 г. София.
10. Acta Musei Varnaensis (2019). История и култура на България и българите (IX–XIX в.). Сборник в памет на проф. д-р Валентин Плетньов, XIII–2. Варна.

Глава 10.3. Генезис на най-ранната металургия на златото на Балканите: Мястото на Дуранкулак и Юнаците в контекста на Варненската цивилизация

Автор: Рада Евтимова | Дата: понеделник, 19 януари 2026 г.

Резюме: Настоящото изследване анализира ранните етапи на металургията на златото на Балканите през V хил. пр. Хр. Чрез прецизна стратиграфия и AMS ¹⁴C датировки на обектите Дуранкулак и селищна могила Юнаците, статията доказва съществуването на децентрализирана иновационна мрежа, предшестваща разцвета на Варненския некропол. Изследването разглежда технологичните процеси на обработка на самородно злато и интегрирането им в социалните структури на протоградските общности. Доказано е, че натрупването на технологичен опит и престижни блага е плавен еволюционен процес, който утвърждава региона като водещ център на металообработка в ранната европейска цивилизация.

Фиг. 10.3.1. Ранна златна металургия на Балканите

1. Въведение в хронологическата рамка

През първата половина на V хил. пр. Хр. в границите на Балкано-Карпатския регион се наблюдава интензифициране на металургичните процеси, бележещи прехода към развитата каменно-медна епоха. Съвременните AMS ¹⁴C датировки налагат хронологическа ревизия, която дефинира най-ранния хоризонт на металообработката не като изолирано явление, а като резултат от функционирането на единна иновационна мрежа, свързваща крайбрежните общности с тези във вътрешността на Балканите.

2. Ранни прояви на металообработка в региона

Появата на златни артефакти представлява технологична деривация на утвърдените традиции в обработката на мед през финалния неолит и прехода към ранната каменно-медна епоха (култури Хаманджия III-IV и Караново V/Марица). Археометричните анализи доказват, че занаятчиите са прилагали сложни техники като студено коване и контролирано термично въздействие (отвръщане), за да преодолеят крехкостта на метала. Този инструментариум полага основите на специализираното производство, което стимулира социалната стратификация.

3. Дуранкулак – стратиграфска последователност и златни находки

Археологическият обект при Дуранкулак осигурява фундаментална стратиграфска последователност за прехода между епохите. Ключов артефакт е златната спирала от гроб № 152 (култура Хаманджия III), която представлява доказателство за най-ранната технологична иновация в обработката на самородно злато в Европа. Този накит, предхождащ разцвета на Варненския некропол с близо две столетия, документира зараждането на социална стратификация, синхронна с първичната медна металургия.

Фиг. 10.3.2. Артефакти от ранната каменно-медна епоха

4. Селищна могила Юнаците – принос към ранната златна металургия

Юнаците („Плоската могила“) се утвърждава като западен стълб на иновационната мрежа. Откритите там златни артефакти, датирани чрез LA-ICP-MS анализи, свидетелстват за експлоатация на местни находища още в средата на V хил. пр. Хр. (ок. 4600 – 4500 г. пр. Хр.). Важна особеност тук е контекстуалната диференциация: докато находките във Варна са предимно погребални, в Юнаците златните предмети са идентифицирани в жилищен контекст, което доказва, че благородният метал е бил част от ежедневните социални практики много преди да се превърне в изключителен символ на статус.

5. Контекстът на Варненската цивилизация

Варненският некропол (ок. 4550 – 4350 cal BC) представлява апогеят на първата европейска цивилизация. С над 3000 артефакта, чието общо тегло надвишава всички находки от епохата в глобален мащаб, Варна демонстрира трансформацията на натрупания технологичен опит в комплексна обредна система. Тази цивилизация не е изолиран феномен, а резултат от интензивен обмен в рамките на Балкано-Карпатската металургична провинция.

Фиг. 10.3.3. Археологически контекст на металообработката

6. Една обща иновационна мрежа

Интегралният поглед върху Дуранкулак, Юнаците и Варна подкрепя тезата за съществуването на „Първата европейска цивилизация“. Стабилният хронологически континуитет и плавното развитие на металургичния процес доказват, че технологичният капацитет на региона е ескалирал чрез постоянен обмен на суровини и ноу-хау. Употребата на високопрецизни AMS ¹⁴C датировки елиминира хипотезите за случайност на находките, затвърждавайки мястото на Балканите като ядро на металургичната революция през V хил. пр. Хр.

7. Заключение

Генезисът на златната металургия на Балканите е комплексен еволюционен процес. Дуранкулак и Юнаците полагат технологичните основи, които намират своя архитектурен и социален връх във Варненската цивилизация. Този феномен представлява доказателство за раждането на първите сложни йерархични общества в света, чийто фундамент са иновациите в металообработката.

Библиография

1. Boyadzhiev, K., Boyadzhiev, Y. and Georgiev, S. (2025). New Data on the Earliest Metallurgy of Gold: Gold Artifacts from Tell Yunatsite, Southern Bulgaria. Archaeologia Bulgarica, XXIX(1), pp. 1–23.
2. Higham, T., Chapman, J., Slavchev, V., Gaydarska, B., Honch, N., Yordanov, Y. and Dimitrova, B. (2007). New perspectives on the Varna cemetery (Bulgaria) – AMS dating of the Chalcolithic sequences. Radiocarbon, 49(2), pp. 641–654.
3. Lichardus, J. (ed.) (1991). Die Kupferzeit als historische Epoche: Symposium Saarbrücken und Otzenhausen 1988. Bonn: Habelt.
4. Mazzucco, N. and Boyadzhiev, Y. (2020). Archaeometallurgical analysis of the earliest gold artefacts from the Balkan-Carpathian region. Journal of Archaeological Science: Reports, 31, 102315.
5. Radivojević, M. and Roberts, B. W. (2021). Early Balkan Metallurgy: Origins, Evolution and Society, 6200–3700 BC. Journal of World Prehistory, 34, pp. 101–178.
6. Todorova, H. (ed.) (2002). Durankulak, Band II. Die prähistorischen Gräberfelder von Durankulak. BAS.

Глава 10.4. Тракийските съкровища от Пазарджишко: Символи на властта и изкуството през класическата и къснотракийската епоха

Автор: Рада Евтимова | Дата: неделя, 18 януари 2026 г.

Резюме: Настоящото изследване анализира тракийското културно наследство в Пазарджишкия регион, акцентирайки върху ролята на благородните метали като инсигнии на властта през класическата и къснотракийската епоха. Чрез анализ на могилните находки, включително сребърното съкровище от Равногор, и съпоставка с праисторическите артефакти от селищна могила Юнаците, се проследява еволюцията на социалната йерархия и идеологията на тракийската аристокрация. Текстът разглежда технологичните аспекти на торевтиката и значението на погребалните комплекси за разбирането на тракийските религиозни вярвания в безсмъртието, утвърждавайки региона като ключов център на античната цивилизация по българските земи.

Фиг. 10.4.1. Тракийски артефакти от региона на Пазарджик

Въведение в археологическото наследство на региона

Пазарджишкият край, разположен в стратегическа зона на Горнотракийската низина и Родопите, е богат на паметници от тракийската епоха. През V–IV век пр.н.е., в периода на възход на Одриското царство, предметите от благородни метали служат като инсигнии на властта и символи на военна мощ. Откритията в могилни комплекси отразяват високото майсторство в торевтиката и интензивните културни контакти с елинския свят, предоставяйки ценни данни за социалната йерархия и култа към обезсмъртяването на аристокрацията.

Исторически контекст на тракийските племена в Пазарджишко

През V–IV век пр.н.е. районът е обитаван от общности, свързани с Родопската област и разширяването на одриското влияние. Артефактите от злато и сребро с позлата функционират като социални маркери и ритуални дарове. Стилистичното единство с находки от съседни региони като Панагюрско потвърждава наличието на хомогенна елитарна култура в Горнотракийската низина, характеризираща се с общи идеологически концепции за владетелската власт.

Находки от селищна могила Юнаците и връзката им с тракийския период

Селищна могила Юнаците представлява уникален многослоен паметник. През каменно-медната епоха (V хил. пр.н.е.) тук е открито златно мънисто, датирано към 4600–4500 г. пр. Хр., което е едно от най-старите технологично обработени злата в света. Тази находка е синхронна с артефактите от Варненския некропол и Дуранкулак, доказвайки, че началото на златната цивилизация започва по тези земи близо две столетия преди разцвета на класическия халколит. В контекста на желязната епоха (I хил. пр.н.е.), обектът Юнаците продължава да функционира като стратегически център с укрепено селище, разкриващо подчертан административен характер.

Артефакти от благородни метали и торевтика в региона през класическия период

Ключов източник за традициите на торевтиката е съкровището от Равногор, проучено от Георги Китов през 1987 г. Комплектът включва девет предмета от сребро с позлата, сред които начелник с изображение на богинята Нике и апликации с бюстове на Артемида и Атина. Тези елементи от парадна конска амуниция са включвани в престижни международни изложби и се считат за шедьоври на античното изкуство. Архитектурата на гробницата в Равногор също се отличава с уникалност, представлявайки една от най-добре запазените куполни конструкции в Родопите.

Фиг. 10.4.2. Детайли от тракийската торевтика и въоръжение

Символика на златото и изкуството като инсигнии на властта

Според изследванията на Иван Маразов, благородните метали при траките символизират божествена енергия и светлина. Предметите изпълняват апотропейна функция и служат за визуално изразяване на идеологията на властта, при която владетелят е приравняван към герой-полубог. Декорацията със зооморфни и растителни орнаменти подчертава статуса на военната аристокрация, чийто култ към безсмъртието и царския орфизъм е дълбоко вкоренен в тракийските вярвания.

Заключение

Артефактите от благородни метали в Пазарджишко илюстрират комплексността на тракийската култура от класическия до елинистическия период. Тези предмети не са само художествени произведения, но и маркери на власт и ритуална принадлежност. От праисторическото злато в Юнаците до изящните апликации от Равногор, регионът предоставя доказателства за дълга традиция на металообработка и висока цивилизационна степен, която продължава да бъде обект на задълбочени научни проучвания.

Библиография

1. Бояджиев, Я. и Бояджиев, К. (2023). Селищна могила Юнаците: проучвания и перспективи. Balkan Heritage Foundation.
2. Гергова, Д. (2004). Сборяново – свещената земя на гетите. Издателство „Проф. Марин Дринов“.
3. Иванов, И., Славчев, В. (2004). Варненският халколитен некропол – 30 години по-късно. Варна.
4. Китов, Г. (1989). Проучвания на тракийския некропол при Равногор. В: Археологически открития и разкопки през 1988 г. София: БАН.
5. Маразов, И. (1997). Мит, ритуал и изкуство у траките. Издателство „Иван Вазов“.
6. Национален археологически институт с музей при БАН (НАИМ-БАН). Специализирани издания за антична металообработка и торевтика.
7. Регионален исторически музей – Пазарджик (2026). Официална база данни и материали към експозиция „Археология“.
8. Тодорова, Х. (Ред.) (2002). Дуранкулак, Том II. Праисторическите некрополи. София: БАН.