Списък на имената

А. Конаклиев – (Гл. 2.4)
Агатий Миринейски – (Гл. 7.1)
Адриан – (Гл. 1.1)
Александър Баралис – (Гл. 3.2)
Александър Дегран – (Гл. 3.2)
Александър Минчев – (Гл. 3.2)
Александър Попов – (Гл. 7.4)
Александър Фол – (Гл. 3.1)
Амадок I – (Гл. 3.1)
Амадок II – (Гл. 3.1)
Анита Бозкова – (Гл. 3.2)
Антоан Ермари – (Гл. 3.2)
Артемида – (Гл. 4.5; Гл. 10.4)
Аспарух – (Гл. 7.0)
Атила – (Гл. 1.1)
Атина – (Гл. 10.4)
Баба Тонка – (Гл. 6.0)
Безмер – (Гл. 7.4)
Белослав – (Гл. 11.1)
Берисад – (Гл. 3.1)
Богдан Николов – (Гл. 4.4)
Богдан Филов – (Гл. 3.4; Гл. 4.2)
Богородица – (Гл. 8.4)
Бойчо Бойчев – (Гл. 5.1)
Борис III – (Гл. 5.1)
Боян Кузупов – (Гл. 8.1)
Валентин Плетньов – (Гл. 10.2)
Валери Йотов – (Гл. 3.2; Гл. 8.2)
Валери Стоичков – (Гл. 2.5)
Валерия Фол – (Гл. 3.4; Гл. 4.6)
Васил Априлов – (Гл. 6.0; Гл. 9.0)
Васил Златарски – (Гл. 7.4; Гл. 7.5; Гл. 7.6)
Васил Кънчов – (Гл. 10.1)
Васил Левски – (Гл. 6.0; Гл. 6.4; Гл. 6.5; Гл. 6.6)
Васил Миков – (Гл. 4.3)
Велизар Велков – (Гл. 4.5)
Венцислав Динчев – (Гл. 10.1)
Веселин Бешевлиев – (Гл. 7.0; Гл. 7.2; Гл. 7.4; Гл. 7.5)
Владислав Варненчик – (Гл. 10.2)
Г. Михайлов – (Гл. 3.2)
Гаврил Драганов – (Гл. 5.1)
Галерий – (Гл. 1.2)
Геза Фехер – (Гл. 11.2)
Георги I Тертер – (Гл. 11.4)
Георги Бенковски – (Гл. 6.4)
Георги Войтех – (Гл. 7.6)
Георги Георгиев – (Гл. 5.1)
Георги Китов – (Гл. 4.4; Гл. 10.4)
Георги Нехризов – (Гл. 3.4; Гл. 4.3; Гл. 4.6)
Георги Попов – (Гл. 8.3)
Георги Раковски – (Гл. 6.0; Гл. 6.6)
Гордиан III – (Гл. 1.1)
Григор Пърличев – (Гл. 6.1)
Григорий Цамблак – (Гл. 8.5)
Давид – (Гл. 11.1; Гл. 11.3)
Демостен – (Гл. 3.1)
Деян Рабовянов – (Гл. 2.3)
Диана Гергова – (Гл. 3.3)
Диана Тотева – (Гл. 2.3)
Димитър Миладинов – (Гл. 6.1)
Димитър Милев – (Гл. 5.1)
Димитър Недев – (Гл. 3.2)
Дионис – (Гл. 4.4)
Диодор Сицилийски – (Гл. 3.1)
Дмитрий Лихачов – (Гл. 11)
Добри Войников – (Гл. 6.5)
Евгени Семков – (Гл. 5.2)
Евтимий Търновски – (Гл. 8.5; Гл. 11.4)
Ефрем Сирин – (Гл. 11.5)
Захари Стоянов – (Гл. 6.0; Гл. 6.2; Гл. 6.4)
Здравко Димитров – (Гл. 2.2)
Зоси Архибалд – (Гл. 3.1)
Иван Александър – (Гл. 2.1; Гл. 11.4)
Иван Асен II – (Гл. 11.1; Гл. 11.4)
Иван Батаклиев – (Раздел 5)
Иван Вазов – (Гл. 6.2; Гл. 9.02)
Иван Гошев – (Гл. 11.5)
Иван Дуйчев – (Гл. 11.1)
Иван Кулов – (Гл. 3.4)
Иван Маразов – (Гл. 4.4; Гл. 10.4)
Иван Рилски – (Гл. 8.3; Гл. 11.5)
Иван Шишман – (Гл. 2.1)
Илия Кулов – (Гл. 2.2)
Илия Левтеров – (Гл. 8.1)
Илия Пророк – (Гл. 2.1)
Исихий Йерусалимски – (Гл. 11.1)
Исбул – (Гл. 7.6)
Исус Христос – (Гл. 8.4)
Ификрат – (Гл. 3.1)
Йоаким Кърчовски – (Гл. 6.0)
Йоахим Вернер – (Гл. 7.3)
Йоан III Дука Ватаци – (Гл. 2.3; Гл. 10.2)
Йоан Дамаскин – (Гл. 8.3)
Йоан Кукузел – (Гл. 8.3)
Йоан Скилица – (Гл. 8.2)
Йордан Иванов – (Гл. 11.5)
Йордан Заимов – (Гл. 10.1)
Йосиф – (Гл. 11.1)
Казимир Попконстантинов – (Гл. 7.2)
Каракала – (Гл. 1.1)
Карел Шкорпил – (Гл. 4.3; Гл. 10.2)
Карл Хаблиц – (Гл. 3.2)
Керсеблепт – (Гл. 3.1; Гл. 4.4)
Киприан – (Гл. 8.5)
Кирил Философ – (Гл. 11)
Климент Охридски – (Гл. 8.3; Гл. 11)
Колю Фичето – (Гл. 9.03)
Комод – (Гл. 1.1)
Константин Велики – (Гл. 1.2)
Константин Иречек – (Гл. 11.5)
Константин Преславски – (Гл. 8.3)
Константин Тотев – (Гл. 2.3)
Константин-Кирил Философ – (Гл. 8.3; Гл. 8.6)
Кормисош – (Гл. 11.2)
Котис I – (Гл. 3.1; Гл. 4.4)
Кръстина Панайотова – (Гл. 3.2)
Крум – (Гл. 8.2)
Ксенофонт – (Гл. 3.1)
Кубрат – (Гл. 7.0; Гл. 7.1; Гл. 7.3; Гл. 7.4)
Кузман Капитан – (Гл. 6.1)
Луи Базен – (Гл. 7.4)
Люба Огненова-Маринова – (Гл. 3.2)
Любен Каравелов – (Гл. 6.0; Гл. 6.5)
Любомир Кабакчиев – (Гл. 9.1)
Любомир Цонев – (Гл. 3.4; Гл. 4.3)
Малгожата Грьобска-Кулова – (Гл. 2.2)
Маламир – (Гл. 7.6)
Манасий – (Гл. 8.2)
Маргарита Тачева – (Гл. 3.1)
Мариела Инкова – (Гл. 7.3)
Марин Дринов – (Гл. 6.3)
Марк Лукул – (Гл. 4.5)
Матей Властар – (Гл. 11.3)
Методий – (Гл. 8.3; Гл. 11)
Мечислав Домарадзки – (Гл. 3.1)
Менестей – (Гл. 3.1)
Миглена Василева – (Гл. 4.2)
Михаел Зарнт – (Гл. 3.1)
Михаил III – (Гл. 8.6)
Милтокит – (Гл. 3.1)
Мирко Робов – (Гл. 2.3)
Моско Москов – (Гл. 7.5)
Наум – (Гл. 11)
Неофит Рилски – (Гл. 6.0)
Нике – (Гл. 10.4)
Никифор – (Гл. 7.3)
Никифор Патриарх – (Гл. 11.2)
Никола Иванов – (Гл. 4.6)
Николай Овчаров – (Раздел 5)
Омелян Притсак – (Гл. 7.4; Гл. 7.5)
Омуртаг – (Гл. 7.2; Гл. 7.5; Гл. 11.2)
Омир – (Гл. 6.1)
Органа – (Гл. 7.3)
Орфей – (Гл. 4.4)
Павел (апостол) – (Гл. 11)
Павлина Владкова – (Гл. 1.1)
Панайот Волов – (Гл. 6.0; Гл. 6.4)
Панайот Хитов – (Гл. 6.4)
Пердика II – (Гл. 3.1)
Петка Търновска – (Гл. 8.3)
Петър Берон – (Гл. 6.0)
Петър Делев – (Гл. 3.1; Гл. 10.1)
Петя Кияшкина – (Гл. 3.2)
Пиетро Весконте – (Гл. 10.2)
Питон – (Гл. 3.1)
Платон – (Гл. 3.1)
Полиен – (Гл. 3.1)
Прокопий Кесарийски – (Гл. 7.1)
Райна Княгиня – (Гл. 6.0; Гл. 6.4)
Райно Попович – (Гл. 6.0)
Рашен Джамбас – (Гл. 7.0)
Руслан Костов – (Гл. 3.4)
Св. Паисий Хилендарски – (Гл. 6.0; Гл. 6.3)
Светлина Николова – (Гл. 11)
Севт I – (Гл. 3.1)
Севт II – (Гл. 3.1)
Септимий Север – (Гл. 1.1)
Симеон – (Гл. 7.0)
Симеон Велики – (Гл. 8.6)
Ситалк – (Гл. 3.1)
Соломон – (Гл. 11.3)
Софроний Врачански – (Гл. 6.0)
Стамен Михайлов – (Гл. 7.2)
Тервел – (Гл. 11.2)
Терес I – (Гл. 3.1)
Терес II – (Гл. 3.1)
Теофан Изповедник – (Гл. 7.3; Гл. 11.2)
Теофил Теофилов – (Гл. 8.1)
Тихота – (Гл. 11.1)
Тодор Каблешков – (Гл. 6.0; Гл. 6.4)
Траян – (Гл. 1.1)
Тудор Доксов – (Гл. 7.5)
Тукидид – (Гл. 3.1)
Улфила – (Гл. 1.1)
Филип II Македонски – (Гл. 3.1; Гл. 3.2; Гл. 4.5)
Хаджи Генчо – (Гл. 6.5)
Хераклид – (Гл. 3.1)
Херодот – (Гл. 3.1; Гл. 4.4)
Херменегилд Шкорпил – (Гл. 11.2)
Христо Ботев – (Гл. 6.0; Гл. 6.2; Гл. 6.4)
Хрельо – (Гл. 8.5)
Цветана Дремсизова-Нелчинова – (Гл. 10.1)
Цв. Вълков – (Гл. 5.1)
Черноризец Храбър – (Гл. 8.6)
Шкорпил – (Гл. 7.0)
Юстиниан I – (Гл. 8.1)
Юстиниан II – (Гл. 11.2)
Ян Боузек – (Гл. 3.3)

Списък на използваните термини

Ad sanctos: Погребална практика в християнската традиция, при която покойниците се погребват в непосредствена близост до гробове на светци, мъченици или в близост до светите останки в храма.
AMS ¹⁴C датировки (Accelerator Mass Spectrometry): Метод за високопрецизно радиовъглеродно датиране, използван за определяне на хронологическата рамка на археологически обекти.
Адаптивно преизползване: Практика в опазването на културното наследство, при която исторически обекти се трансформират за нова, съвременна употреба, без да се губи тяхната историческа автентичност.
Агора: Централен площад в античните гръцки и римски градове, служещ за административен, търговски и културен център.
Акултурация: Процес на културно взаимодействие, при който местното население усвоява елементи от културата на заселниците, без да губи своята самобитна идентичност.
Антивизантийски въстания: Масови народни движения срещу византийската власт в българските земи през XI век.
Антропогенен ландшафт: Ландшафт, който е съзнателно или несъзнателно видоизменен от човешката дейност през вековете.
Базилика: Тип обществена сграда с правоъгълна форма, в раннохристиянската архитектура адаптирана за нуждите на литургичните събрания.
Безапсидна църква: Тип църковна сграда, която не притежава изпъкнала апсида на източната си стена.
Българско възраждане: Историческа епоха (XVIII–XIX век), характеризираща се с икономически възход, просветно движение и национално пробуждане.
Бурдонна полифония: Специфична музикална структура, при която гласът се издига октава над основния тон, създавайки уникална форма на диафонна полифония.
Будители: Просветители и дейци на културата, които със своята дейност съхраняват и развиват българското национално съзнание.
Велика България (Стара Велика България): Ранносредновековна държава, създадена от кан Кубрат през VII в.
Високо пеене (рукане, икане): Уникална певческа техника на многогласно пеене, разпространена в региона на Сатовча и Долен.
Водоизместимост: Обемът вода, изместен от плавателен съд, съгласно закона на Архимед; ключов параметър за размера на корабите.
Вътрешен комитет: Основна структурна единица на революционната организация, създадена от Васил Левски.
Геоморфология: Наука за релефа на земната повърхност; прилага се за реконструкция на промените в палеоландшафта.
Геоморфоложки особености: Специфични характеристики на земния релеф, които влияят върху разположението на селищата.
GIS (Географска информационна система): Дигитална платформа за събиране, анализ и визуализация на географски и археологически данни.
Глаголица: Първата славянска азбука, създадена от св. св. Кирил и Методий през IX век.
Градоустройствен континуитет: Устойчивост и приемственост в планировката и развитието на градската инфраструктура през епохите.
Долимен: Мегалитно погребално съоръжение от големи каменни плочи, характерно за бронзовата и желязната епоха.
Донжон: Укрепена кула-резиденция в рамките на крепост.
Екоархеология: Интердисциплинарен метод, изследващ взаимодействието между древните общества и околната среда.
Екстрамурално (extra muros): Извън крепостните стени на един град.
Емплейктон (Emplekton): Строителна техника с две лица от обработени камъни и пълнеж от ломен камък и хоросан.
Емпорий: Специализирано търговско селище с международно значение.
Епиграфика: Научна дисциплина, занимаваща се с изследването на надписи върху твърди материали.
Златен век: Период на културен разцвет на Първото българско царство при цар Симеон Велики.
Икономическа зона на влияние: Пространство около античен град с търговски и политически натиск.
Имперска резиденция: Град или център, в който императорът пребивава и управлява.
Инсигнии на властта: Символични предмети, служещи за маркер на социалния статус и политическото влияние.
Интердисциплинарен подход: Методология в археологията, съчетаваща данни от различни научни дисциплини.
Интрамурално (intra muros): В рамките на крепостните стени на един град.
Ичиргу-боил: Висш държавен и военен пост в Първото българско царство.
Кавхан: Втората по значение длъжност в Първото българско царство след владетеля.
Канарум: Ранг или титла в прабългарската йерархия.
Керамика (глазирана/трапезна): Съдове, използвани в бита, често украсявани с глазура.
Кирилица: Азбука, създадена в България в края на IX век, базирана на гръцкото унциално писмо.
Колю Фичето (Никола Иванов Фичев): Емблематичен самоук архитект и строител на Българското възраждане.
Контролиран достъп: Археологически концепт за ограничаване на движението в светилища, отразяващ социалната йерархия.
Корпус на паметниците: Съвкупност от всички запазени ръкописни текстове от определена епоха.
Крепостна система: Комплекс от защитни съоръжения, предназначени за отбрана.
Кръстьо Пишурка: Възрожденски просветител, положил основите на читалищното дело в Лом.
Културен пейзаж: Съвкупност от природни и културни елементи, оформени от човешката дейност.
ЛА-ИСП-МС (LA-ICP-MS): Метод за химичен анализ чрез лазерна аблация и масспектрометрия.
Легия: Военна организация на български доброволци в Белград (1862 г.).
ЛИДАР (LIDAR): Технология за дистанционно лазерно сканиране за картографиране на структури.
Логистична операция: Комплекс от координирани действия по планиране и изпълнение на транспортен процес.
Мартириум: Място или храм в чест на мъченик.
Мегалитно изкуство: Паметници от необработени големи каменни блокове (долмени, кромлехи, менхири).
Могилен некропол: Група от надгробни могили, често служещи за династични или родови погребения.
Мозайка: Художествена техника за украса чрез нареждане на малки парчета (тесери).
Моторен кораб (МК): Плавателен съд, задвижван чрез двигател с вътрешно горене.
Народно читалище: Българска обществено-културна институция, съчетаваща библиотека, просветен дом и общностен форум.
Национален суверенитет: Политически принцип за независимост на държавата.
Некропол: Древен град на мъртвите; гробище извън населеното място.
Нематериално културно наследство: Живи традиции, обичаи и фолклорни практики.
Номадски воини: Характеристика на прабългарските племена с подвижен начин на живот.
Нумизматика: Научна дисциплина, изучаваща монетите като исторически извор.
Нумизматичен материал: Съвкупност от открити монети, използвани за датиране.
Одриско царство: Мощна надплеменна политическа формация в Тракия през класическата епоха.
Оногури: Племенен съюз, съставна част на Велика България.
Опус инцертум (Opus incertum): Древен метод на зидария с неправилни камъни и хоросан.
Ортогонална улична мрежа: Градоустройствена система с пресичащи се под прав ъгъл улици.
Палеографски анализ: Метод за датиране на ръкописи въз основа на графичните белези.
Палеография: Наука, изучаваща историята на писмото и материалите за писане.
Палеоландшафт: Реконструкция на географската и екологична среда в миналото.
Петрографски анализ: Метод за изследване на минералния състав на строителни материали.
Погребален инвентар: Предмети, открити в гроб, съпътстващи покойника.
Полис: Класическа древногръцка държавна организация.
Портулан: Средновековна навигационна карта.
Прабългари: Историографско наименование на старите българи.
Привременно правителство: Концепция за временен орган на управление по време на революционна борба.
Просвещение: Интелектуално движение, поставящо фокус върху образованието и разума.
Простохорос (proschoros): Прилежаща територия извън прекия административен обсег на един полис.
Протейхизма: Външна крепостна стена за допълнителна защита.
Проходна крепост: Укрепление за контрол на стратегически комуникационни коридори.
Първо българско царство: Ранносредновековна българска държава (681–1018 г.).
Революционер: Личност, бореща се за радикална обществено-политическа промяна.
Рилски глаголически листове: Старобългарски глаголически фрагменти с религиозно съдържание.
Скален топос: Естествен скален масив, ритуално преосмислен от човешката дейност.
Славянобългарска история: Труд на св. Паисий Хилендарски, поставил началото на модерната българска историография.
Slavia Orthodoxa: Историко-културна общност от православни славянски народи.
Смесена зидария: Техника с редуване на ломен камък и тухли, свързани с хоросан.
Spolia (сполии): Антични архитектурни елементи, преизползвани в по-късни конструкции.
Старобългарска писменост: Система от знаци, възникнала през IX век, фундаментална за славянския свят.
Старобългарски език: Първият писмен славянски език, официален в България след 893 г.
Стратиграфия: Археологически метод за изучаване на последователността на земните пластове.
Структура от движение (SfM): Фотограметричен метод за създаване на 3D модели чрез припокриващи се снимки.
Текстология: Наука за критическо изследване и подготовка на автентични текстове.
Теренно наблюдение: Систематично обхождане и документиране на повърхностни находки.
Теренно сканиране (3D): Технология за прецизно измерване на сложни архитектурни форми.
Термоперипатос: Отопляема обществена сграда в Никополис ад Иструм.
Тесери: Малки парчета от камък/стъкло, използвани за мозайки.
Технологично наследство: Артефакти и съоръжения, свързани с историята на техниката и индустрията.
Титла: Специфично звание в йерархичната структура на прабългарската държава.
Торевтика: Изкуството на художествената обработка на метални изделия.
Тракийски орфизъм: Религиозно-философско учение за безсмъртието на душата.
Тронна палата: Представителна сграда за владетелски приеми.
Тюрзис (tyrsis): Укрепена царска резиденция в Одриското царство.
Хегемония: Политическо и военно надмощие на една държава над останалите.
Хероизация: Процес на възвеличаване на владетел чрез погребални ритуали.
Хероон: Комплекс за почит към героизиран покойник.
Хора (chora): Земеделска територия, прилежаща към античен полис.
Хронологическа рамка: Период от време, установен чрез научни изследвания за даден процес.
Черноризец Храбър: Средновековен книжовник, автор на апологията „За буквите“.
Читалищна синергия: Модел на сътрудничество между читалища, библиотеки и музеи.

Списък на използваните съкращения

АМ	Автомагистрала
АОР	„Археологически открития и разкопки“ (поредица от публикации на БАН)
БАН	Българска академия на науките
б.г.	без година (на издаване)
БДЖ	Български държавни железници
БЕК	Биологични елементи за качество
БЛА	Безпилотни летателни апарати
БРТ	Брутна регистрова вместимост
БРЦК	Български революционен централен комитет
в.	век
вв.	векове
ГАИМ	Годишник на Археологическия институт с музей (при БАН)
ГИС	Географска информационна система
г.	година
изд.	издателство / издание
ИБЕИ-БАН	Институт по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН
ИЕФЕМ-БАН	Институт за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН
к.с.	конски сили
КАТ	Контрол на автомобилния транспорт
кн.	книжка
КМНЦ	Кирило-Методиевски научен център
л.	лице (граматическо)
МВ	Motor Vessel (моторен кораб)
МК	Моторен кораб
мн. ч.	множествено число
НАИМ-БАН	Национален археологически институт с музей при БАН
НАО	Национална астрономическа обсерватория
НИМХ	Национален институт по метеорология и хидрология
НИНКН	Национален институт за недвижимо културно наследство
НХА	Национална художествена академия
НЧ	Народно читалище
ОФ	Отечественият фронт
РКК	Ричи-Кретиен-Куде (тип телескоп)
РИМ-София	Регионален исторически музей – София
т.	том
т.нар.	така наречен
ул.	улица
ЮНЕСКО	Организация на ООН за образование, наука и култура
AMS¹⁴C	Ускорителна мас-спектрометрия за радиовъглеродно датиране
cardo	главна улица (север-юг) в римските градове
civitas	градска общност / гражданско общество
decumanus maximus	главна улица (изток-запад) в римските градове
DEM	Дигитален модел на релефа
ES	Европейски съюз
extra muros	извън крепостните стени
GNSS	Глобална навигационна спътникова система
ICP-MS	Мас-спектрометрия с индуктивно свързана плазма
intra muros	вътре в крепостните стени
IYI	Символ с родова или защитна функция
LA-ICP-MS	Лазерна аблация с индуктивно свързана плазма и мас-спектрометрия
LIDAR	Лазерно сканиране за дистанционно измерване
LOFAR-BG	Българска станция от радиоастрономическата мрежа LOFAR
MS	Manuscript (ръкопис)
SEM-EDS	Сканираща електронна микроскопия с енергийно-дисперсионна спектроскопия
SfM	Structure from Motion (фотограметричен метод)
spolia	преизползване на антични архитектурни елементи
XRD	Рентгенодифракционен анализ
XRF	Рентгенофлуоресцентен анализ

Хроники на древността

Изследвания и критични анализи върху българското минало

Том 1

Автор: Рада Евтимова

Издател: Рада Евтимова Димитрова

София, 2026

„Миналото не е мъртво — то продължава да живее във всеки пласт на земята и във всяка следа, оставена от човешката ръка.“

Обратна титулна страница

ISBN: 978-619-93980-1-2

Всички права запазени. Никаква част от това издание не може да бъде възпроизвеждана, съхранявана в информационна система или разпространявана под каквато и да е форма без предварителното писмено съгласие на носителите на авторските права.

CIP данни: Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ — каталожна регистрация по време на печат.

Издателска информация:
Издател: Рада Евтимова Димитрова
Графичен дизайн и предпечат: Рада Евтимова Димитрова
Формат: А4, 480 с.

Отпечатано в: България

Указания за цитиране:
Евтимова, Р. (2026). Хроники на древността. Изследвания и критични анализи върху българското минало. Том 1. София: Рада Евтимова Димитрова.

Дисклеймър: Настоящото издание е научно-изследователски труд. Всички интерпретации, анализи и заключения са резултат от академичната работа на автора и не представляват официална позиция на институции или организации.

Въведение

Първият том от поредицата „Хроники на древността“ представя систематизиран корпус от изследвания, посветени на културно-историческото наследство на българските земи. Трудът е резултат от продължителна научно-популярна и академична дейност, развивана в рамките на платформата „Хроники на древността“ (ISSN 3033-2982). Настоящото издание надгражда първоначалните публикации чрез задълбочена редакция, методологическа прецизност и интегриране на най-новите археологически и исторически данни.

Изследванията в тома обхващат широк хронологически и тематичен спектър — от праисторическите култури и тракийската цивилизация до средновековната българска държавност, възрожденските институции и модерните културни процеси. Подходът е интердисциплинарен: съчетава филологически анализ на антични и средновековни извори, археологически наблюдения in situ, геоинформационни модели, картографски реконструкции и културологични интерпретации.

Целта на изданието е да предложи академично надежден, критично обоснован и концептуално последователен прочит на българското минало. Всяка глава е снабдена с аналитичен апарат, който позволява проверимост на данните и проследяване на научните аргументи. Книгата е предназначена за историци, археолози, културолози, реставратори, преподаватели, студенти и всички, които търсят задълбочено разбиране на историческите процеси в тяхната автентична среда.

Заключение

Настоящият том представя многопластов поглед към културно-историческото наследство на България, разглеждайки го през призмата на археологията, историческата география, филологията и културологията. Анализите демонстрират устойчивата връзка между материалната култура, писмените извори и съвременните научни методи, като подчертават значението на интердисциплинарния подход за реконструкцията на миналото.

Синтезът на представените изследвания показва, че българското културно наследство е не само свидетелство за древни цивилизационни пластове, но и активен фактор в изграждането на националната идентичност. Чрез критичен анализ, фактологична точност и научна обоснованост трудът допринася за разширяване на познанието за историческите процеси и тяхната роля в съвременната културна среда.

Биография на автора

Рада Евтимова е изследовател с дългогодишен интерес към българската история, археология и културно наследство. Нейната научна работа се характеризира с интердисциплинарен подход, който обединява археологически наблюдения, филологически анализ на антични и средновековни извори, геоинформационни методи и културологични интерпретации. Автор е на десетки публикации, посветени на тракийската култура, античната урбанистика, средновековната българска държавност и културните институции на Възраждането.

Създател е на платформата „Хроники на древността“ — научно-популярно пространство, посветено на изследването и популяризирането на българското културно наследство. Нейните текстове се отличават с аналитична дълбочина, фактологична прецизност и стремеж към научна обективност.

Професионалният ѝ опит включва работа като журналист, редактор, PR специалист и реализатор на телевизионни предавания. Участвала е в създаването на документални формати, свързани с историята и културното наследство. Ментор е на студенти в областта на европейските проекти и комуникациите.

ORCID iD: 0009-0008-6095-892X

„Вярвам, че познанието за нашата история не само ни обогатява, но и ни дава необходимата посока за бъдещето.“

==================================

Предговор

В съвременния информационен поток, където историческото знание често бива фрагментирано или поднасяно през призмата на ефимерни сензации, появата на том като „Хроники на древността“ е събитие, което заслужава специално внимание. Тази книга не е просто сборник от текстове; тя е цялостна панорама на българското минало, проектирана през погледа на един изследовател, който притежава рядката способност да съчетава строгия аналитичен метод с вдъхновеното любопитство.

Рада Евтимова ни предлага един амбициозен синтез, който обхваща необятен хронологичен диапазон – от ехото на мегалитните култури в Странджа до интелектуалните хоризонти на Българското възраждане. Структурата на изданието, организирано в единадесет тематични раздела, свидетелства за мащаба на авторовия замисъл. Читателят е поведен през сложен лабиринт от антични епиграфски паметници, средновековни крепостни системи, стратиграфски анализи и пространствени модели, които превръщат историята от абстрактна дисциплина в жива и осезаема реалност.

Една от най-ценните характеристики на настоящия труд е неговата интердисциплинарност. Евтимова умело премоства пропастта между тясно специализираната археологическа наука и културно-историческата синтеза. Използването на съвременни инструменти като ГИС-картографирането, съпоставено с класическата филологическа екзегеза на изворите, вдъхва нова дълбочина на интерпретациите ѝ. В страниците на тази книга откриваме не само описание на паметници, но и опит за разкриване на тяхната функционалност – от архитектурния език на римските терми до сакралната геометрия на тракийските светилища.

Особено впечатляваща е „критичната дистанция“, която авторът запазва спрямо предмета на изследване. В епоха, в която историята често става заложник на емоционални интерпретации, Рада Евтимова залага на доказателствата – на теренните проучвания, на археологическите факти и на неумолимата логика на историческия извор. Нейният подход е академично премерен, което превръща „Хроники на древността“ в надежден справочник и сериозен принос за специалистите, без да губи достъпността си за културно ангажираната публика.

Този първи том е доказателство за една значима еволюция: прерастването на една дигитална платформа за споделяне на знания в завършен научен труд. Той е мост между професионалната общност и онези, които търсят „непреходните връзки“ между миналото и настоящето.

Вярвам, че „Хроники на древността“ ще намери достойно място в библиотеките на всички, които се вълнуват от корените на нашата култура. Трудът на Рада Евтимова е покана за диалог с миналото – диалог, който ни обогатява и ни дава необходимата перспектива, за да градим нашето бъдеще върху здравия фундамент на историческата памет.

Проф. д-р [Име на експерта] Институт за изследване на културното наследство

Забележка: В полето „Проф. д-р [Име на експерта]“ можете да поставите името на реален специалист в областта на археологията или историята, с когото имате професионален контакт и който би се съгласил да подпише предговора към Вашия труд.

=======================================

Списък на илюстрациите

Раздел 1. Културното наследство на България
- Глава 1.1. Античният Никополис ад Иструм: Епиграфско наследство и мозаечно изкуство
  - Фиг. 1.1.1. Епиграфски паметник от Никополис ад Иструм
- Глава 1.2. Археологически аспекти на култовата архитектура и градоустройствената система на Късноантична Сердика
  - Фиг. 1.2.1. Археологически останки от късноантична Сердика
- Глава 1.3. Хидротермалният комплекс на Диоклецианополис: Архитектурни особености и градоустройствено значение на римските терми в провинция Тракия
  - Фиг. 1.3.1. Архитектурни останки от римския хидротермален комплекс в Диоклецианополис
- Глава 1.4. Античният Филипопол – величествено архитектурно наследство от епохата на античността
  - Фиг. 1.4.1. Общ изглед към разкритите структури на античния град Филипопол
  - Фиг. 1.4.2. Възстановената двуетажна скена на Античния театър
  - Фиг. 1.4.3. Експонираната сфендона на Античния стадион под площадното ниво
  - Фиг. 1.4.4. Архитектурни останки от Форумния комплекс и Одеона
- Глава 1.5. Приноси към проучването на тракийската погребална архитектура в Долината на царете: Обектите край Шипка
  - Фиг. 1.5.1. Архитектурни особености на каменния градеж в могила Голяма Косматка
  - Фиг. 1.5.2. Централната колона и дорийските полуколони в куполната камера на могила Шушманец
  - Фиг. 1.5.3. Декоративни елементи и касетъчен таван в гробнично-култовия комплекс Оструша
  - Фиг. 1.5.4. Фасадна част и дромос на могила Хелвеция
  - Фиг. 1.5.5. Куполна конструкция в погребалната камера на могила Грифоните
- Глава 1.6. Култовият комплекс в Старосел: Археологически данни и интерпретация на обредните практики
  - Фиг. 1.6.1. Общ изглед към представителната част на Култовия комплекс в Старосел
  - Фиг. 1.6.2. Детайл от секторите с каменни квадри и елементи от креписа на паметника
Раздел 2. Откритие на месеца
- Глава 2.1. Археологическо проучване на манастирската църква „Св. Пророк Илия“ и фортификационната система на крепостта Кокалянски Урвич: Резултати от проучванията (2011–2016 г.)
  - Фиг. 2.1.1. Общ изглед на останките от средновековната крепост Кокалянски Урвич
  - Фиг. 2.1.2. Разкрити архитектурни структури от манастирската църква Св. Пророк Илия
- Глава 2.2. Резултати от спасителните археологически проучвания по трасето на АМ „Струма“ (Лот 3.1 и 3.3) през 2017 г.: От късния неолит до Късната античност
  - Фиг. 2.2.1. Общ изглед на спасителните археологически разкопки по трасето на АМ Струма
  - Фиг. 2.2.2. Разкрити архитектурни останки и стратиграфски профили по време на разкопките
- Глава 2.3. Археологически проучвания на Църква №23 на Трапезица: Резултати от кампании 2018–2024 г.
  - Фиг. 2.3.1. Архитектурни останки от разкритата Църква №23 на Трапезица
- Глава 2.4. Архитектурни особености на баптистерия в сакралния комплекс на Мисионис според последните разкопки
  - Фиг. 2.4.1. Архитектурна планова схема и разкрити структури на баптистерия в Мисионис
- Глава 2.5. Архитектурни характеристики и стратиграфски анализ на северния сектор на кастела Алмус (Dacia Ripensis): Нови данни от археологическите проучвания на Дунавския лимес в България
  - Фиг. 2.5.1. Архитектурни структури и стратиграфски профили в северния сектор на кастела Алмус
- Глава 2.6. Новооткрити структури в ареала на Патриаршеския манастир в Силистра: Архитектурни и стратиграфски наблюдения (Проучвания 2020–2024 г.)
  - Фиг. 2.6.1. Патриаршески манастир в Силистра
Раздел 3. Историческа карта
- Глава 3.1. Териториална динамика и геополитическо развитие на Одриското царство в периода V – средата на IV в. пр. Хр.: От Терес I до Котис I
  - Фиг. 3.1.1. Одриско царство (Odrysian Kingdom)
- Глава 3.2. Пространствени и икономически параметри на понтийската хора: Модели на териториална организация на западнопонтийските полиси
  - Фиг. 3.2.1. Понтийска хора (Pontic chora)
- Глава 3.3. Пространствен модел на археологическите комплекси в Централно- и Източнобалканския регион: Хронологически срезове и териториална обхват
  - Фиг. 3.3.1. Пространствен модел на археологическите комплекси в Балканите
- Глава 3.4. Картографски анализ и пространствена дистрибуция на мегалитните паметници в Странджа, Сакар и Източните Родопи
  - Фиг. 3.4.1. Мегалитни паметници в Сакар и Странджа
  - Фиг. 3.4.2. Архитектурен план и заснемане на долменни структури
  - Фиг. 3.4.3. Археологически проучвания на сакрални паметници в Тракия
  - Фиг. 3.4.4. Топографска карта и ГИС дистрибуция на паметниците
- Глава 3.5. Картографиране и пространствен анализ на енеолитните медни рудници в района на Айбунар и Мечи кладенец
  - Фиг. 3.5.1. Общ изглед на праисторическите минни изработки в района на Айбунар
  - Фиг. 3.5.2. Стратиграфски профил и напречно сечение на проучена халколитна траншея
- Глава 3.6. Енеолитният ландшафт на Горнотракийската низина: Пространствен модел на селищните могили
  - Фиг. 3.6.1. Разпределение на енеолитните селищни могили в Горнотракийската низина
Раздел 4. Тракийското наследство по българските земи
- Глава 4.1. Технологични характеристики на ръчно изработената керамика от долината на река Марица (V–III в. пр. Хр.)
  - Фиг. 4.1.1. Ръчно изработена керамика от долината на река Марица
- Глава 4.2. Тракийските фибули от Дуванлии: Типология и индикации за културен обмен в античността
  - Фиг. 4.2.1. Тракийските фибули от Дуванлии
- Глава 4.3. Мегалитното съоръжение в местността „Фетфаджик“: Археологически данни и място в некрополната система на с. Граничар
  - Фиг. 4.3.1. Долмен в местността „Фетфаджик“ край с. Граничар
  - Фиг. 4.3.2. Изглед към разкритите ортостати на мегалитното съоръжение
- Глава 4.4. Рогозенското съкровище (V–IV в. пр. Хр.): Иконографски анализ и ролята на царските дарове в древна Тракия
  - Фиг. 4.4.1. Рогозенско съкровище
- Глава 4.5. Кабиле: Градоустройствен облик и развитие (IV – I в. пр. Хр.)
  - Фиг. 4.5.1. Кабиле
- Глава 4.6. Вертикалният сакрален модел: Типология и функции на скално-култовия комплекс Чит Кая в контекста на трапецовидните ниши в Източните Родопи
  - Фиг. 4.6.1. Скално-култов комплекс Чит Кая: Типология и функции
  - Фиг. 4.6.2. Вертикално разпределение на скалните изсичания в комплекса
  - Фиг. 4.6.3. Култовият ландшафт и морфологичните особености на региона
Раздел 5. Природа и културен пейзаж на българските земи
- Глава 5.1. Моторен кораб „Емона“ – технологично наследство и историческа съдба (1942 – 2026 г.)
  - Фиг. 5.1.1. Моторен кораб „Емона“ в залива
  - Фиг. 5.1.2. Момент от сухопътната операция по пренасянето на кораба
  - Фиг. 5.1.3. Съвременното състояние на „Емона“ като обект на туризма
- Глава 5.2. 45 години НАО – Рожен: технологична еволюция и принос към европейската астрофизика
  - Фиг. 5.2.1. Основен купол на Националната астрономическа обсерватория Рожен
- Глава 5.3. Хидроморфолична динамика и екологичен статус на речните екосистеми в България: стратегически подходи за устойчиво съхранение на водния ресурс
  - Фиг. 5.3.1. Типичен пример за хидроморфологична структура на речно корито в България
- Глава 5.4. Геоморфоложки особености и литология на палеогенските ерозионни форми край село Царевец, Източни Родопи (Боровишка вулкано-тектонска депресия)
  - Фиг. 5.4.1. Ерозионни форми Царевец
- Глава 5.5. Мостът над Арда при село Лисиците: символизъм, инфраструктура и промяна в културния пейзаж
  - Фиг. 5.5.1. Мостът над Арда при село Лисиците
- Глава 5.6. Антропогенен ландшафт и антични поселищни структури по поречието на Арда: Археологически хроники на Кърджалийските меандри
  - Фиг. 5.6.1. Археология на Кърджалийските меандри
  - Фиг. 5.6.2. Останки от средновековната крепост Вишеград
  - Фиг. 5.6.3. Изглед от средновековната твърдина Моняк
Раздел 6. Български възрожденци, революционери и будители
- Глава 6.1. Григор Пърличев: Поетът и неговото време
  - Фиг. 6.1.1. Портрет на Григор Пърличев
- Глава 6.2. Генезис на епическото чувство в ранната Вазова лирика: рецепция и трансформация на възрожденското наследство
  - Фиг. 6.2.1. Вазовата ранна лирика
- Глава 6.3. Марин Дринов – основоположник на модерната българска историография и приносът му за европейското признание на националното историческо наследство
  - Фиг. 6.3.1. Портрет на проф. Марин Дринов
- Глава 6.4. Епосът на свободата: Захари Стоянов и превръщането на въстанието в историческа памет
  - Фиг. 6.4.1. Захари Стоянов и превръщането на въстанието в историческа памет
- Глава 6.5. Любен Каравелов и раждането на модерната българска сатира: от фейлетона до „Българи от старо време“
  - Фиг. 6.5.1. Любен Каравелов и корените на българската сатира
  - Фиг. 6.5.2. Възрожденски графични мотиви и вестникарски илюстрации
- Глава 6.6. Архитектът на свободата: Георги Раковски между силата на перото и тайните общества
  - Фиг. 6.6.1. Георги Стойков Раковски — идеолог и организатор на освободителната борба
Раздел 7. Старите българи (прабългари) и Великата България
- Глава 7.1. Племенната структура на Велика България: оногури, кутригури и утигури
  - Фиг. 7.1.1. Териториален обхват и племенна структура на Велика България
- Глава 7.2. Епиграфски паметници от Ранното средновековие: Систематизация и състояние на проучванията на прабългарските надписи
  - Фиг. 7.2.1. Епиграфски материали от Ранното средновековие
- Глава 7.3. Културно-историческо наследство на Стара Велика България: Анализ на находките от Малая Перешчепина
  - Фиг. 7.3.1. Артефакти от комплекса при Малая Перешчепина
- Глава 7.4. Календарната терминология в Именника на българските владетели и хронологичните традиции на Централна Азия
  - Фиг. 7.4.1. Схематично представяне на прабългарския календар в контекста на Централна Азия
- Глава 7.5. Структура и терминология на 12-годишния цикъл в прабългарската календарна традиция
  - Фиг. 7.5.1. Реконструкция на прабългарската календарна система
- Глава 7.6. Властови структури и административен апарат в Първото българско царство: Институцията на кавхана
  - Фиг. 7.6.1. Реконструкция на облика на висш държавен сановник – кавхан
Раздел 8. Българското средновековие
- Глава 8.1. Архитектурна морфология и фортификационни принципи на цитаделата Царевец (XII–XIV в.)
  - Фиг. 8.1.1. Цитаделата Царевец – общ изглед на укрепителната система
- Глава 8.2. Типология и еволюция на нападателното въоръжение в средновековна България (IX – XIV в.): Археологически данни и визуални източници
  - Фиг. 8.2.1. Реконструкция на средновековното въоръжение в България
- Глава 8.3. Традиция и приемственост в старобългарското богослужебно песнопение (IX–XIV в.)
  - Фиг. 8.3.1. Ръкописна традиция в старобългарското богослужебно песнопение
  - Фиг. 8.3.2. Фрагменти от нотирани средновековни ръкописи
- Глава 8.4. Българската иконопис през Средновековието: Иконографски и стилови характеристики
  - Фиг. 8.4.1. Българската иконопис през Средновековието
- Глава 8.5. Манастирските центрове в средновековна България: Институционална роля в съхраняването и трансмисията на книжовното знание
  - Фиг. 8.5.1. Манастирски центрове в средновековна България
- Глава 8.6. Глаголицата и кирилицата: генезис, приемственост и държавотворна роля
  - Фиг. 8.6.1. Глаголица и Кирилица
  - Фиг. 8.6.2. Ръкописни паметници и приемственост между глаголицата и кирилицата
Раздел 9. Народни читалища и библиотеки в България: роля, традиции, значение и съвременно състояние
- Глава 9.1. Културно-историческото наследство на Казанлъшкия край: Ролята на НЧ „Искра – 1860“ в съхраняването на регионалната идентичност и Празника на розата
  - Фиг. 9.1.1. Сграда на НЧ „Искра – 1860“
- Глава 9.2. Вазовото слово и живата старина: приносът на берковското читалище за опазване на регионалния етнокултурен модел
  - Фиг. 9.2.1. Сграда на НЧ „Иван Вазов – 1872“, Берковица
- Глава 9.3. Културно-историческото наследство на Колю Фичето през призмата на читалищната дейност в Дряново
  - Фиг. 9.3.1. Културно-историческо наследство на Колю Фичето в Дряново
- Глава 9.4. Век организирана просвета: НЧ „Св. св. Кирил и Методий – 1926“ (с. Сатовча) като пазител на локалната културна традиция
  - Фиг. 9.4.1. Сграда на НЧ „Св. св. Кирил и Методий – 1926“, с. Сатовча
- Глава 9.5. Институционален принос на НЧ „Просвета – 1937“ с. Плетена към съхраняването на „Високото пеене“: Между местната идентичност и световното наследство на ЮНЕСКО
  - Фиг. 9.5.1. Традиционно многогласно пеене в района на Плетена и Сатовча
- Глава 9.6. Културно-просветната мисия на НЧ „Постоянство 1856“ – гр. Лом, в контекста на възрожденските образователни процеси по поречието на Дунав
  - Фиг. 9.6.1. НЧ „Постоянство 1856“ – Лом: Историческа просветна мисия
Раздел 10. Българска археология и наука
- Глава 10.1. Археологически и топонимични аспекти на крепостта Момина кула (Къз калеси) в контекста на средновековната отбранителна система по поречието на река Места
  - Фиг. 10.1.1. Крепост Момина кула (Къз калеси)
- Глава 10.2. Архитектурна специфика и нумизматичен материал от средновековната крепост Кастрици (XIII–XIV в.)
  - Фиг. 10.2.1. Крепост Кастрици
  - Фиг. 10.2.2. Архитектурни останки от укреплението
- Глава 10.3. Генезис на най-ранната металургия на златото на Балканите: Мястото на Дуранкулак и Юнаците в контекста на Варненската цивилизация
  - Фиг. 10.3.1. Ранна златна металургия на Балканите
  - Фиг. 10.3.2. Артефакти от ранната каменно-медна епоха
  - Фиг. 10.3.3. Археологически контекст на металообработката
- Глава 10.4. Тракийските съкровища от Пазарджишко: Символи на властта и изкуството през класическата и къснотракийската епоха
  - Фиг. 10.4.1. Тракийски артефакти от региона на Пазарджик
  - Фиг. 10.4.2. Детайли от тракийската торевтика и въоръжение
Раздел 11. Древни български ръкописи
- Глава 11.1. Болонският псалтир от XIII век: Палеографски анализ и културно-исторически контекст на паметника
  - Фиг. 11.1.1. Болонски псалтир (MS 2499)
  - Фиг. 11.1.2. Тератологичен стил в ръкописа
- Глава 11.2. Скалният паметник при Мадара в контекста на ранносредновековната българска епиграфска традиция: Историко-филологически преглед
  - Фиг. 11.2.1. Мадарски конник и прилежащи надписи
  - Фиг. 11.2.2. Епиграфски фрагменти около скалния релеф
  - Фиг. 11.2.3. Структура на надписния корпус
  - Фиг. 11.2.4. Епиграфски паралели с Плиска и Преслав
- Глава 11.3. Търновската палея и средновековното българско право: Сравнителен анализ на библейските правни норми и източноправославната юридическа традиция (XIII – XIV в.)
  - Фиг. 11.3.1. Търновската палея
  - Фиг. 11.3.2. Ръкописна традиция и правна мисъл
- Глава 11.4. Книжовното наследство на Второто българско царство в манастира Ватопед: Палеографски и исторически аспекти
  - Фиг. 11.4.1. Българското наследство във Ватопед
- Глава 11.5. Рилската глаголическа традиция: Палеографски и текстологични свидетелства от X век
  - Фиг. 11.5.1. Рилски глаголически листове

======================

Общи данни за книгата
за създаване на:
- описание на изданието
- увод
- начална (титулна) страница
- биография на Рада Евтимова
- горед колонтитул - с "Хроники на древността" - в ляво
- долен колонтитул - с "Рада Евтимова" - в ляво и номер на страница - в дясно
- съдържание (на цялата книга)
- издателски данни...

================

Рада Евтимова

ХРОНИКИ НА ДРЕВНОСТТА

Изследвания и критични анализи върху българското минало

Том 1

Издател: Рада Евтимова Димитрова

София, 2026 г.

Всички права запазени. Никаква част от това издание не може да бъде възпроизвеждана или разпространявана под каквато и да е форма без предварителното писмено разрешение на автора и издателя.

Сайтът „Хроники на древността“ (ISSN 3033-2982) е научно-изследователска платформа за история, археология и културно наследство на България. Изданието цели съхраняването на историческата памет чрез фактологична прецизност и академичен анализ на българското минало.

Автор: Рада Евтимова

ORCID iD: 0009-0008-6095-892X

ISBN 978-619-93980-1-2 (PDF)

Възоснова на предоставените по-долу общи данни за книгата "Хроники на древността", предложи ми един примерен "Предговор", както би бил подготвен от външен автор, експерт в областта. Ето общите данни за контекст:

-----------------------
Заглавие: Хроники на древността
Подзаглавие: Изследвания и критични анализи върху българското минало.
Том 1
Автор: Рада Евтимова
Издател: Рада Евтимова Димитрова, 2026, София
Формат: А4, 480 с.

Съдържание

Раздел 01. Културното наследство на България
Глава 01.01. Античният Никополис ад Иструм: Епиграфско наследство и мозаечно изкуство
Глава 01.02. Археологически аспекти на култовата архитектура и градоустройствената система на Късноантична Сердика
Глава 01.03. Хидротермалният комплекс на Диоклецианополис: Архитектурни особености и градоустройствено значение на римските терми в провинция Тракия
Глава 01.04. Античният Филипопол – величествено архитектурно наследство от епохата на античността
Глава 01.05. Приноси към проучването на тракийската погребална архитектура в Долината на царете: Обектите край Шипка
Глава 01.06. Култовият комплекс в Старосел: Археологически данни и интерпретация на обредните практики

Раздел 02. Открития
Глава 02.01. Археологическо проучване на манастирската църква „Св. Пророк Илия" и фортификационната система на крепостта Кокалянски Урвич: Резултати от проучванията (2011–2016 г.)
Глава 02.02. Резултати от спасителните археологически проучвания по трасето на АМ „Струма“ (Лот 3.1 и 3.3) през 2017 г.: От късния неолит до Късната античност
Глава 02.03. Археологически проучвания на Църква №23 на Трапезица: Резултати от кампании 2018–2024 г.
Глава 02.04. Архитектурни особености на баптистерия в сакралния комплекс на Мисионис според последните разкопки
Глава 02.05. Архитектурни характеристики и стратиграфски анализ на северния сектор на кастела Алмус (Dacia Ripensis): Нови данни от археологическите проучвания на Дунавския лимес в България
Глава 02.06. Новооткрити структури в ареала на Патриаршеския манастир в Силистра: Архитектурни и стратиграфски наблюдения (Проучвания 2020–2024 г.)

Раздел 03. Исторически карти
Глава 03.01. Териториална динамика и геополитическо развитие на Одриското царство в периода V – средата на IV в. пр. Хр.: От Терес I до Котис I
Глава 03.02. Пространствени и икономически параметри на понтийската хора: Модели на териториална организация на западнопонтийските полиси
Глава 03.03. Пространствен модел на археологическите комплекси в Централно- и Източнобалканския регион: Хронологически срезове и териториален обхват
Глава 03.04. Картографски анализ и пространствена дистрибуция на мегалитните паметници в Странджа, Сакар и Източните Родопи
Глава 03.05. Картографиране и пространствен анализ на енеолитните медни рудници в района на Айбунар и Мечи кладенец
Глава 03.06. Енеолитният ландшафт на Горнотракийската низина: Пространствен модел на селищните могили

Раздел 04. Тракийското наследство по българските земи
Глава 04.01. Технологични характеристики на ръчно изработената керамика от долината на река Марица (V–III в. пр. Хр.)
Глава 04.02. Тракийските фибули от Дуванлии: Типология и индикации за културен обмен в античността
Глава 04.03. Мегалитното съоръжение в местността „Фетфаджик“: Археологически данни и място в некрополната система на с. Граничар
Глава 04.04. Рогозенското съкровище (V–IV в. пр. Хр.): Иконографски анализ и ролята на царските дарове в древна Тракия
Глава 04.05. Кабиле: Градоустройствен облик и развитие (IV – I в. пр. Хр.)
Глава 04.06. Вертикалният сакрален модел: Типология и функции на скално-култовия комплекс Чит Кая в контекста на трапецовидните ниши в Източните Родопи

Раздел 05. Природа и културен пейзаж на българските земи
Глава 05.01. Моторен кораб „Емона" – технологично наследство и историческа съдба (1942 – 2026 г.)
Глава 05.02. 45 години НАО – Рожен: технологична еволюция и принос към европейската астрофизика
Глава 05.03. Хидроморфологична динамика и екологичен статус на речните екосистеми в България: стратегически подходи за устойчиво съхранение на водния ресурс
Глава 05.04. Геоморфоложки особености и литология на палеогенските ерозионни форми край село Царевец, Източни Родопи (Боровишка вулкано-тектонска депресия)
Глава 05.05. Мостът над Арда при село Лисиците: символизъм, инфраструктура и промяна в културния пейзаж
Глава 05.06. Антропогенен ландшафт и антични поселищни структури по поречието на Арда: Археологически хроники на Кърджалийските меандри

Раздел 06. Български възрожденци, революционери и будители)
Глава 06.01. Григор Пърличев: Поетът и неговото време
Глава 06.02. Генезис на епическото чувство в ранната Вазова лирика: рецепция и трансформация на възрожденското наследство
Глава 06.03. Марин Дринов – основоположник на модерната българска историография и приносът му за европейското признание на националното историческо наследство
Глава 06.04. Епосът на свободата: Захари Стоянов и превръщането на въстанието в историческа памет
Глава 06.05. Любен Каравелов и раждането на модерната българска сатира: от фейлетона до „Българи от старо време"
Глава 06.06. Архитектът на свободата: Георги Раковски между силата на перото и тайните общества

Раздел 07. Старите българи (прабългари) и Великата България
Глава 07.01. Племенната структура на Велика България: оногури, кутригури и утигури
Глава 07.02. Епиграфски паметници от Ранното средновековие: Систематизация и състояние на проучванията на прабългарските надписи
Глава 07.03. Културно-историческо наследство на Стара Велика България: Анализ на находките от Малая Перешчепина
Глава 07.04. Календарната терминология в Именника на българските владетели и хронологичните традиции на Централна Азия
Глава 07.05. Структура и терминология на 12-годишния цикъл в прабългарската календарна традиция
Глава 07.06. Властови структури и административен апарат в първото Българско царство: Институция на кавхана

Раздел 08. Българското средновековие
Глава 08.01. Архитектурна морфология и фортификационни принципи на цитаделата Царевец (XII–XIV в.)
Глава 08.02. Типология и еволюция на нападателното въоръжение в средновековна България (IX – XIV в.): Археологически данни и визуални източници
Глава 08.03. Традиция и приемственост в старобългарското богослужебно песнопение (IX–XIV в.)
Глава 08.04. Българската иконопис през Средновековието: Иконографски и стилови характеристики
Глава 08.05. Манастирските центрове в средновековна България: Институционална роля в съхраняването и трансмисията на книжовното знание
Глава 08.06. Глаголицата и кирилицата: генезис, приемственост и държавотворна роля

Раздел 09. Народни читалища и библиотеки в България
Глава 09.01. Културно-историческото наследство на Казанлъшкия край: Ролята на НЧ „Искра – 1860" в съхраняването на регионалната идентичност и Празника на розата
Глава 09.02. Вазовото слово и живата старина: приносът на берковското читалище за опазване на регионалния етнокултурен модел
Глава 09.03. Културно-историческото наследство на Колю Фичето през призмата на читалищната дейност в Дряново
Глава 09.04. Век организирана просвета: НЧ „Св. св. Кирил и Методий – 1926" (с. Сатовча) като пазител на локалната културна традиция
Глава 09.05. Институционален принос на НЧ „Просвета – 1937" с. Плетена към съхраняването на „Високото пеене": Между местната идентичност и световното наследство на ЮНЕСКО
Глава 09.06. Културно-просветната мисия на НЧ „Постоянство 1856“ – гр. Лом, в контекста на възрожденските образователни процеси по поречието на Дунав

Раздел 10. Българска археология и наука
Глава 10.01. Археологически и топонимични аспекти на крепостта Момина кула (Къз калеси) в контекста на средновековната отбранителна система по поречието на река Места
Глава 10.02. Архитектурна специфика и нумизматичен материал от средновековната крепост Кастрици (XIII–XIV в.)
Глава 10.03. Генезис на най-ранната металургия на златото на Балканите: Мястото на Дуранкулак и Юнаците в контекста на Варненската цивилизация
Глава 10.04. Тракийските съкровища от Пазарджишко: Символи на властта и изкуството през класическата и къснотракийската епоха

Раздел 11. Древни български ръкописи
Глава 11.01. Болонският псалтир от XIII век: Палеографски анализ и културно-исторически контекст на паметника
Глава 11.02. Скалният паметник при Мадара в контекста на ранносредновековната българска епиграфска традиция: Историко-филологически преглед
Глава 11.03. Търновската палея и средновековното българско право: Сравнителен анализ на библейските правни норми и източноправославната юридическа традиция (XIII – XIV в.)
Глава 11.04. Книжовното наследство на Второто българско царство в манастира Ватопед: Палеографски и исторически аспекти
Глава 11.05. Рилската глаголическа традиция: Палеографски и текстологични свидетелства от X век

============

ИЗДАТЕЛСКИ СПЕЦИФИКАЦИИ И ПРЕДПЕЧАТЕН МАКЕТ
Формат на книжното тяло: А4 (210 x 297 mm) – академичен формат за монографии и сборници.
Полета (Margins): Топ: 2.5 cm, Ботом: 2.5 cm, Ляво: 3.0 cm (с отчитане на колата за подвързване), Дясно: 2.0 cm.
Основен шрифт: Source Serif Pro (или Palatino Linotype / Georgia), Размер: 11 pt, Междуредие (Line Spacing): 1.15, Подравняване: Двустранно (Justified), Първи ред (First Line Indent): 1.25 cm.

Стилове на заглавията:
Заглавие 1 (Части/Раздели): 24 pt, Bold, Центрирано, с декоративна линия отдолу, започва винаги на нова (нечетна) страница.
Заглавие 2 (Глави/Статии): 18 pt, Bold, Подравнено вляво, започва на нова страница след Chapter Opener.
Заглавие 3 (Подраздели): 14 pt, Semi-bold, Подравнено вляво, интервал преди: 12 pt, след: 6 pt.

Колонтитули (Headers & Footers):
* Горен колонтитул: Тънка разделителна линия (0.5 pt). Вляво (при четни страници): „Хроники на древността: Изследвания и критични анализи“. Вдясно (при нечетни страници): Текущ раздел (динамично поле). Изключен за титулните страници и разделителите на глави.

* Долен колонтитул: Тънка разделителна линия (0.5 pt). Вляво: „Автор: Рада Евтимова“. Вдясно: Текущ номер на страницата (Арабски цифри, непрекъсната глобална номерация).

АКАДЕМИЧНО ИЗДАТЕЛСТВО „РАДА ЕВТИМОВА ДИМИТРОВА“
ХРОНИКИ НА ДРЕВНОСТТА
Изследвания и критични анализи върху българското минало
Том 1
Автор: Рада Евтимова
София • 2026
[НОВА СТРАНИЦА – ОБРАТЕН ТИТУЛ]
ББК 63.3(2Бг)
УДК 94(497.2)
Х-76

Графичен дизайн и предпечатна подготовка: Издателско ателие „Древността“ - Димитрова, Рада Евтимова
Хроники на древността. Изследвания и критични анализи върху българското минало. Том 1 / Рада Евтимова. – София: Рада Евтимова Димитрова, 2026. – А4, 480 с.

Настоящото научно издание съдържа систематизирани изследвания в областта на тракологията, античната и средновековната археология, културното наследство на българските земи и институционалната история на Възраждането. Публикациите са адаптирани към строгите критерии на академичния дискурс, като са приведени в съответствие с най-новите открития in situ и реферираната научна литература.

ISBN: 978-619-93980-1-2
© Рада Евтимова, автор, 2026
© Рада Евтимова Димитрова, издател, 2026
Всички права запазени. Никаква част от това издание не може да бъде възпроизвеждана или разпространявана под каквато и да е форма без изричното писмено съгласие на носителите на авторските права.

ВСТЪПИТЕЛЕН УВОД
Настоящият първи том от поредицата „Хроники на древността“ предлага на българската и международната научна общност задълбочен и многопластов прочит на ключови страници от културно-историческото наследство на Югоизточна Европа. Базиран на научно-популярната платформа „Хроники на древността“ (https://drevnostta.blogspot.com/), трудът претърпява цялостна структурна и стилова трансформация, за да отговори на високите стандарти на реферираната монографична литература.

Изследванията на автора Рада Евтимова се характеризират с интердисциплинарен подход, съчетаващ класическа филологическа екзегеза на антични и средновековни извори (византийски, латински, старобългарски) с най-новите емпирични данни от теренни археологически проучвания, геоинформационни системи (ГИС) и реставрационна документация. В полезрението на анализите попадат както монументални градоустройствени структури от римската и късноантичната епоха, така и малко известни паметници на възрожденската култура и духовност.

„Златната среда“ в научните дебати е водещ методологически принцип в работата на Евтимова. Авторът избягва публицистичната емоционалност и национално-романтичния патос, заменяйки ги със строга лингвистична неутралност и критична дистанция. Всяка глава от книгата е снабдена с детайлен критичен апарат и реферирана библиография, осигуряващи прозрачност на научния дискурс и възможност за последваща верификация. Трудът е предназначен за историци, археолози, културолози, архитекти-реставратори и за всички, които търсят дълбоко, концептуално разбиране на историческите процеси в техния автентичен контекст.

===================

Автор Rada Evtimova, „Хроники на древността“

Статии от сайта „Хроники на древността“ – личното пространство, посветено на моята страст към историята, археологията и културното наследство на България. Аз съм Рада Евтимова, създател на този блог, и моята мисия е да вдъхна живот на миналото.

Рада Евтимова (Rada Evtimova)

Как се роди страстта:
Интересът ми към древността се формира още в ранна детска възраст. По време на обиколките ми из Странджа планина – район, богат на мегалитни паметници, древни светилища и пещери – се зароди моето увлечение към миналото и неговите следи. Прочетените книги, посветени на славната българска история, задълбочиха това влечение и го превърнаха в осъзнато стремление към опознаване и съхраняване на историческото наследство. Историята и археологията за мен са неразделни области, които разкриват корените на нашата култура и вдъхновяват търсенето на нови знания за българския народ.

Какво ще откриете тук:
Чрез блога се стремя да съчетая научния подход с личното вдъхновение в изследване на миналото, за да покажа, че древността не е далечна епоха, а живо отражение на нашата идентичност. Особено ме вълнуват мегалитните паметници, тракийската култура, археологическите открития на Балканите, както и взаимодействието между митологичните пластове и историческите реалности. В този контекст България и нейното културно наследство заемат централно място — като ключ към разбирането на древността и като свидетелство за непрекъснатостта на духовната и културната традиция по нашите земи.“

Моята вяра:
Вярвам, че познанието за нашата история не само ни обогатява, но и ни дава необходимата посока за бъдещето. „Хроники на древността“ е място за размисъл, обмен на идеи и откриване на непреходните връзки между миналото и съвременността.

Мисия на „Хроники на древността“
Чрез изследване на археологическите паметници, тракийската култура и богатото българско наследство, блогът се стреми да съхрани връзката между историята и съвременността — между паметта и знанието, които изграждат нашето съзнание за принадлежност.

Журналист, PR и реализатор на телевизионни предавания
Има опит в снимачния и монтажния процес и програмирането в телевизията. Редактор и организатор на предавания. Ментор на студенти по Европейски проекти. А в допълнение има изявен интерес към българската история и опазване на историческото наследство.

„Благодаря за вниманието. Нека съвременният поглед към българската археология и история продължи да разкрива богатството на нашето културно наследство.“

Rada Evtimova

==============

Проби и тестове

19 юни, 2026

Раздел 0 - общи части за книга